сряда, 24 ноември 2010 г.

Как вълната се превръща в цунами...

Иво Сиромахов има много "имиджови" проблеми...
Всичко започва от тук: #siromahovfacts
Боян Юруков написа три статии, ето тук е последната:  "Сиромашки факти"
Дали вълната ще се разлее и утихне или ще се превърне в медийно цунами?!

неделя, 21 ноември 2010 г.

Пак ще се срещнем след шест години... вчера ли бяхме само на 19г...

Тихо.. изтеглям темата за есето...
           Толкова се зарадвах на снимката, попаднала ми случайно след търсене в нета... та това на нея съм аз!
           ☀  Снимката е направена преди около 6г., по-точно на 13 юли 2004г. в ЮЗУ "Неофит Рилски", гр. Благоевград, Учебен корпус №1, зала №115 - на кандидатстудентския изпит по български език и литература..
           Дори не знаех, че тя съществува преди Google да ми я покаже.. :)
На снимката, малко преди започването на изпита в 7:30ч., изтеглих темата за есето: "Личността на Щастливеца и нашето съвремие". И ако част от тези 5000 кандидат-студенти, които не са приети заради изтеглената тема, четейки това си мислят лоши неща за мен.. ще ви споделя контролната тема, която изтеглих (за да се потвърди, че всеки билет с тема е различен) - многоооо по-неплодотворна и тежка за писане, а именно: "Нравствената деградация на Йовковите герои в цикъла "Старопланински легенди".. Така че в крайна сметка е редно сега, приетите студенти да ми благодарят... :)
          ❖   Косата ми е в три цвята (неуспешна тийнейджърска приумица): в основата е тъмно-кестенява (естествения цвят), по средата на дължината - светло кестенява (специална боя за Бала 2003) и руси кичури накрая (експериментални от преди две години)...
         ☞   Ето ви цялата статия: "Заради цигара 3-ма кандидат-студенти на косъм от анулиране на писмените работи, 5099 на най-масовия изпит в ЮЗУ писаха есе за Щастливеца".
Има само една фактологична грешка в текста - написали са, че съм софиянка (а аз не съм), но е публично известно, че на в-к "Струма" силната им страна не е в публикуването на фактите...

петък, 19 ноември 2010 г.

Моята първа любов... ♥ ♥ ♥

     Понякога във Facebook случайно или не чак толкова попадам на много интересни събития, конкурси и/или инициативи. Вчера един от тях ме вдъхнови да напиша следния текст (наградата за най-добрата история също е съблазнителна, признавам). Става въпрос за проекта: Електронната книга на седем държави, организиран от ToshibaBulgaria.
► ◄ ☀ ☁ ☂
Историята може да Ви прозвучи банално, но за мен е емоционално преживяване.. 
                                                                                                                             ► ◄ ☀ ☁ ☂
   ❤ ❤ ❤  ☞  "Оооо, аз първата си среща с компютър не я помня толкова специално, може би се е случила в средното ми училище - в началото на новото хилядолетие, но първото ми влюбване в лаптоп ще помня за цял живот... :)
Случи се през лятото на 2006г., аз - второкурсничка по PR на студентска бригада отвъд океана.. И като всеки студент, попаднал в страната от филмите, където американската мечта е лесно постижима - исках да си купя първия лаптоп, за да запазя на него фото спомените си от лятото...
Не исках нов и скъп компютър, исках работещ, обичан от някой друг преди мен, исках Toshiba = класика и сигурност. Един поляк ме запозна с него - моята първа любов, Toshiba Satellite Pro 4600 в сиво и черно, голям, солиден, тежък и безкомпромисно производителен... а, да и само срещу $200 вече беше мой!
Толкова добър компютър никога не бях имала - Wifi приемника ми хващаше безплатен интернет в квартирата, там, където три-четири нови, струващи хиляди долари конкуренти се проваляха. DVD комбо записвачката ми подкарваше инсталационни дискове, които другите лаптопи не можеха да отворят - дори малкото бяло поръчково MSI, струващо 10 повече от моя любим.. :)
Звука на музиката... такъв звук друг лаптоп не е произвеждал - и досега не съм намерила по-добър лаптоп от него в това отношение... Този чист и силен звук, излъчван от терасата на втория етаж се чуваше из цялата улица... И дори съседите руснаци цъкаха с устни отсреща, възхищаващи се на нашата музика, ох какви разбирачи...
В началото на всяка нова любов има огромна доза вдъхновение, откривателство и малки разочарования.. Лаптопа беше перфектен, имаше всичко, което ми трябва, но много трудно се разбирахме - аз му говерех на български, пишех на английски, а той ми изписваше странни, чаровно неразбираеми системни съобщения на полски Windows XP...
И така цели два месеца си общувахме неразбрани и влюбени, докато се прибера у дома, зад океана в малката обичана страна - България. Там веднага се намери кой да го излекува и да започнем да си общуваме нормално, на английски Windows XP... нали все пак е американец...
Някъде прочетох мисълта: "Любовта трае три години", тогава не вярвах, но се тя оказа толкова реална. След две и половина прекрасни години, през които ни се случиха толкова хубави неща, няколко болезнени (за него) инциденти и едно висше образование, чувствата между мен и моя любим лаптоп Toshiba Satellite Pro 4600... изгаснаха и се изчерпаха..
Той замина за Пловдив, при една друга млада студентка, а аз преминах бързо и почти безболезнено към модерен нов заместник с тройно повече функции и актуален бял цвят?!"