Детска любов

По дяволите всичко!
По дяволите, обичам те!
По дяволите... обичам те.
Знаеш го, нали?! Знаеш го, знаеш го ти.

Обичам те, както никой друг преди..
И никой след теб няма да обичам
по същия силен, отнемащ дъха начин..
И преди, и сега твоя е любовта.
Твоя е моята цяла любов.

... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...

Много е, и е малко.
Не стига любовта ми до сърцето ти..
Дори слуха ти не може да погали..
Свенлива, детска любов.

Но кажи ми как да те обичам
по друг начин, като дете все още съм.
Треперещо, уплашено дете.
Копнеещо за прегръдка само...

Да целунеш косите ми, да дъхнеш в тях...
Да чувам биенето на сърцето ти...
Само това ми стига, за да съм щастлива.
 
Повтарям се, нали?!
Повтарям се до болка почти.
Детска е моята любов,
но не защото идва от детството ни.
А заради заряда от наивност, носеща в себе си.

Чакам писмо... Но не от теб, а от другия...
Ти ми пишеш задочно.
И твоите писма, за мен посветени
защо не ми позволяваш да видя и чета...

Нима детска е любовта...
Не само моята, но и твоята...
 
Съдбата не изпълнява обещанията си...
Тя просто ги променя или с други заменя...
Няма да порасне любовта,
детска ще си остане тя...

15.08.2003

Някой друг

Някой друг
ще целува пръстите ми...
Някой друг
ще държи ръката ми,
когато ме е страх...

Някой... но не и ти.
Някой друг ще бъде до мен,
някой друг
ще ме прегръща...

Аз ще бъда в бяло,
с букет от рози в ръка...
По червен килим
ще стъпвам към друг,
за другия ще бие сърцето ми.

... Няма да си ти!
В края на пътеката
Няма да ме чакаш ти.
Другия ще хване ръцете ми.

Пръстен любов
на един от тях ще сложи.
Пръстен – обещание.
Пръстен – заклинание.

Други ще бъдат очите,
гледащи мен..
Други ще бъдат устните,
милващи мен..

Но нали няма да си ти!
Друг щастие ще ми дари.
Някой друг, но не и ти..

23.08.2003

Без чувства

Събудих се от дъжда,
капещ по покрива.
Гривната лежеше,
сребърна змия на ръката ми..

Дълго време
в очите ми нямаше сълзи..
Сега.. потекоха река.
Исках, опитах се да ги спря..

Но само исках..
Реката от сълзи
течеше към устието си..
Към морето си.

... ... ... ... ... ... ... ... ... ...

Тръгнах си. Но май забравих нещо.
Върнах се. Но нямаше нищо.
И все пак забравих нещо.
Забравих сърцето си..

Колкото и пъти вече
да се връщам при тебе,
обратно не мога да го взема.
И да те погледна в очите не мога...

Без чувства е всичко...
Както искаше ти...
Но защо без чувства,
така боли?!

19.07.2003