Как вълната се превръща в цунами...

Иво Сиромахов има много "имиджови" проблеми...
Всичко започва от тук: #siromahovfacts
Боян Юруков написа три статии, ето тук е последната:  "Сиромашки факти"
Дали вълната ще се разлее и утихне или ще се превърне в медийно цунами?!

Пак ще се срещнем след шест години... вчера ли бяхме само на 19г...

Тихо.. изтеглям темата за есето...

           Толкова се зарадвах на снимката, попаднала ми случайно след търсене в нета... та това на нея съм аз!
           ☀  Снимката е направена преди около 6г., по-точно на 13 юли 2004г. в ЮЗУ "Неофит Рилски", гр. Благоевград, Учебен корпус №1, зала №115 - на кандидатстудентския изпит по български език и литература..
           Дори не знаех, че тя съществува преди Google да ми я покаже.. :) ▼
На снимката, малко преди започването на изпита в 7:30ч., изтеглих темата за есето: "Личността на Щастливеца и нашето съвремие". И ако част от тези 5000 кандидат-студенти, които не са приети заради изтеглената тема, четейки това си мислят лоши неща за мен.. ще ви споделя контролната тема, която изтеглих (за да се потвърди, че всеки билет с тема е различен) - многоооо по-неплодотворна и тежка за писане, а именно: "Нравствената деградация на Йовковите герои в цикъла "Старопланински легенди".. Така че в крайна сметка е редно сега, приетите студенти да ми благодарят... :)
          ❖   Косата ми е в три цвята (неуспешна тийнейджърска приумица): в основата е тъмно-кестенява (естествения цвят), по средата на дължината - светло кестенява (специална боя за Бала 2003) и руси кичури накрая (експериментални от преди две години)...
         ☞   Ето ви цялата статия: "Заради цигара 3-ма кандидат-студенти на косъм от анулиране на писмените работи, 5099 на най-масовия изпит в ЮЗУ писаха есе за Щастливеца".
Има само една фактологична грешка в текста - написали са, че съм софиянка (а аз не съм), но е публично известно, че на в-к "Струма" силната им страна не е в публикуването на фактите...

Моята първа любов... ♥ ♥ ♥

     Понякога във Facebook случайно или не чак толкова попадам на много интересни събития, конкурси и/или инициативи. Вчера един от тях ме вдъхнови да напиша следния текст (наградата за най-добрата история също е съблазнителна, признавам). Става въпрос за проекта: Електронната книга на седем държави, организиран от ToshibaBulgaria.

► ◄ ☀ ☁ ☂

Историята може да Ви прозвучи банално, но за мен е емоционално преживяване..  ✿

                                                                                                                             ► ◄ ☀ ☁ ☂

   ❤ ❤ ❤  ☞  "Оооо, аз първата си среща с компютър не я помня толкова специално, може би се е случила в средното ми училище - в началото на новото хилядолетие, но първото ми влюбване в лаптоп ще помня за цял живот... :)

Случи се през лятото на 2006г., аз - второкурсничка по PR на студентска бригада отвъд океана.. И като всеки студент, попаднал в страната от филмите, където американската мечта е лесно постижима - исках да си купя първия лаптоп, за да запазя на него фото спомените си от лятото...

Не исках нов и скъп компютър, исках работещ, обичан от някой друг преди мен, исках Toshiba = класика и сигурност. Един поляк ме запозна с него - моята първа любов, Toshiba Satellite Pro 4600 в сиво и черно, голям, солиден, тежък и безкомпромисно производителен... а, да и само срещу $200 вече беше мой!

Толкова добър компютър никога не бях имала - Wifi приемника ми хващаше безплатен интернет в квартирата, там, където три-четири нови, струващи хиляди долари конкуренти се проваляха. DVD комбо записвачката ми подкарваше инсталационни дискове, които другите лаптопи не можеха да отворят - дори малкото бяло поръчково MSI, струващо 10 повече от моя любим.. :)

Звука на музиката... такъв звук друг лаптоп не е произвеждал - и досега не съм намерила по-добър лаптоп от него в това отношение... Този чист и силен звук, излъчван от терасата на втория етаж се чуваше из цялата улица... И дори съседите руснаци цъкаха с устни отсреща, възхищаващи се на нашата музика, ох какви разбирачи...

В началото на всяка нова любов има огромна доза вдъхновение, откривателство и малки разочарования.. Лаптопа беше перфектен, имаше всичко, което ми трябва, но много трудно се разбирахме - аз му говерех на български, пишех на английски, а той ми изписваше странни, чаровно неразбираеми системни съобщения на полски Windows XP...

И така цели два месеца си общувахме неразбрани и влюбени, докато се прибера у дома, зад океана в малката обичана страна - България. Там веднага се намери кой да го излекува и да започнем да си общуваме нормално, на английски Windows XP... нали все пак е американец...

Някъде прочетох мисълта: "Любовта трае три години", тогава не вярвах, но се тя оказа толкова реална. След две и половина прекрасни години, през които ни се случиха толкова хубави неща, няколко болезнени (за него) инциденти и едно висше образование, чувствата между мен и моя любим лаптоп Toshiba Satellite Pro 4600... изгаснаха и се изчерпаха..

Той замина за Пловдив, при една друга млада студентка, а аз преминах бързо и почти безболезнено към модерен нов заместник с тройно повече функции и актуален бял цвят?!" ❤