Понякога във Facebook случайно или не чак толкова попадам на много интересни събития, конкурси и/или инициативи. Вчера един от тях ме вдъхнови да напиша следния текст (наградата за най-добрата история също е съблазнителна, признавам). Става въпрос за проекта: Електронната книга на седем държави, организиран от ToshibaBulgaria.
► ◄ ☀ ☁ ☂
Историята може да Ви прозвучи банално, но за мен е емоционално преживяване.. ✿ ► ◄ ☀ ☁ ☂
❤ ❤ ❤ ☞ "Оооо, аз първата си среща с компютър не я помня толкова специално, може би се е случила в средното ми училище - в началото на новото хилядолетие, но първото ми влюбване в лаптоп ще помня за цял живот... :)
Случи се през лятото на 2006г., аз - второкурсничка по PR на студентска бригада отвъд океана.. И като всеки студент, попаднал в страната от филмите, където американската мечта е лесно постижима - исках да си купя първия лаптоп, за да запазя на него фото спомените си от лятото...
Не исках нов и скъп компютър, исках работещ, обичан от някой друг преди мен, исках Toshiba = класика и сигурност. Един поляк ме запозна с него - моята първа любов, Toshiba Satellite Pro 4600 в сиво и черно, голям, солиден, тежък и безкомпромисно производителен... а, да и само срещу $200 вече беше мой!
Толкова добър компютър никога не бях имала - Wifi приемника ми хващаше безплатен интернет в квартирата, там, където три-четири нови, струващи хиляди долари конкуренти се проваляха. DVD комбо записвачката ми подкарваше инсталационни дискове, които другите лаптопи не можеха да отворят - дори малкото бяло поръчково MSI, струващо 10 повече от моя любим.. :)
Звука на музиката... такъв звук друг лаптоп не е произвеждал - и досега не съм намерила по-добър лаптоп от него в това отношение... Този чист и силен звук, излъчван от терасата на втория етаж се чуваше из цялата улица... И дори съседите руснаци цъкаха с устни отсреща, възхищаващи се на нашата музика, ох какви разбирачи...
В началото на всяка нова любов има огромна доза вдъхновение, откривателство и малки разочарования.. Лаптопа беше перфектен, имаше всичко, което ми трябва, но много трудно се разбирахме - аз му говерех на български, пишех на английски, а той ми изписваше странни, чаровно неразбираеми системни съобщения на полски Windows XP...
И така цели два месеца си общувахме неразбрани и влюбени, докато се прибера у дома, зад океана в малката обичана страна - България. Там веднага се намери кой да го излекува и да започнем да си общуваме нормално, на английски Windows XP... нали все пак е американец...
Някъде прочетох мисълта: "Любовта трае три години", тогава не вярвах, но се тя оказа толкова реална. След две и половина прекрасни години, през които ни се случиха толкова хубави неща, няколко болезнени (за него) инциденти и едно висше образование, чувствата между мен и моя любим лаптоп Toshiba Satellite Pro 4600... изгаснаха и се изчерпаха..
Той замина за Пловдив, при една друга млада студентка, а аз преминах бързо и почти безболезнено към модерен нов заместник с тройно повече функции и актуален бял цвят?!" ❤
Няма коментари:
Публикуване на коментар