Без чувства

Събудих се от дъжда,
капещ по покрива.
Гривната лежеше,
сребърна змия на ръката ми..

Дълго време
в очите ми нямаше сълзи..
Сега.. потекоха река.
Исках, опитах се да ги спря..

Но само исках..
Реката от сълзи
течеше към устието си..
Към морето си.

... ... ... ... ... ... ... ... ... ...

Тръгнах си. Но май забравих нещо.
Върнах се. Но нямаше нищо.
И все пак забравих нещо.
Забравих сърцето си..

Колкото и пъти вече
да се връщам при тебе,
обратно не мога да го взема.
И да те погледна в очите не мога...

Без чувства е всичко...
Както искаше ти...
Но защо без чувства,
така боли?!

19.07.2003