Детска любов

По дяволите всичко!
По дяволите, обичам те!
По дяволите... обичам те.
Знаеш го, нали?! Знаеш го, знаеш го ти.

Обичам те, както никой друг преди..
И никой след теб няма да обичам
по същия силен, отнемащ дъха начин..
И преди, и сега твоя е любовта.
Твоя е моята цяла любов.

... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...

Много е, и е малко.
Не стига любовта ми до сърцето ти..
Дори слуха ти не може да погали..
Свенлива, детска любов.

Но кажи ми как да те обичам
по друг начин, като дете все още съм.
Треперещо, уплашено дете.
Копнеещо за прегръдка само...

Да целунеш косите ми, да дъхнеш в тях...
Да чувам биенето на сърцето ти...
Само това ми стига, за да съм щастлива.
 
Повтарям се, нали?!
Повтарям се до болка почти.
Детска е моята любов,
но не защото идва от детството ни.
А заради заряда от наивност, носеща в себе си.

Чакам писмо... Но не от теб, а от другия...
Ти ми пишеш задочно.
И твоите писма, за мен посветени
защо не ми позволяваш да видя и чета...

Нима детска е любовта...
Не само моята, но и твоята...
 
Съдбата не изпълнява обещанията си...
Тя просто ги променя или с други заменя...
Няма да порасне любовта,
детска ще си остане тя...

15.08.2003